За книгата: година / Автор: За книгата. Докато работех, си го представях така: трябва да върви прогресивно. Трябва да се започне – какво донесоха окупаторите със себе си. Първата група разкази трябва да предизвиква чувство на ужас. И нейното логично продължение е втората група: кипене на възмущение, разочарование в извънземните, дори сред тези, които ги чакаха, помагаха отначало или бяха безразлични. Първите, все още неформализирани възмущения. Третата група е борба. Хора, които осъзнаха, че няма друг начин да спасят себе си и родината си, освен унищожението на нашествениците. Тя е цялата екшън. Трябва да покаже отлични момчета, които се бориха от първия ден, и безразлични, които станаха патриоти, и бивши помощници на врага, които също поеха по пътя на борбата. Заключението на книгата е история за пристигането на нашите собствени. И така, първата група включва историите: „Сметана“, „Молитва“, „Приспивна песен“, „Професор Глузман“. Второ: „Сибиряци“, „Той ще се върне там“, „Дървен кръст“ (не е завършен). Трето: „Мисъл за Калашников”, „Беше пролет”, „Люба”, „Говори Москва”. И още няколко неща, които животът предложи. Не съм избирал големи герои. И защото видях по-обикновени средни хора, и защото настроенията, стремежите, любовта или омразата на милиони са най-важното нещо за движението на историята и за тази война. Когато един обикновен селянин, отровен от усещането за ежедневие, който смяташе, че германците ще му дадат парче земя, след като избяга от армията - когато този селянин стана яростен борец за нашата кауза - това беше най-голямата победа, най-дълбоката доказателство, че ние – комунистите – сме прави, че нашите идеи са по-мъдри, по-далновидни, по-хуманни от всякакви нацистки словесни спекулации и всякакъв национализъм. Исках да говоря за този път на хората към нас. Ако не съм успял, има много вина. Трудно е да пишеш, вдигайки поглед от себе си, на пристъпи, оглеждайки се всяка минута дали идва полицай или някой друг. /// Занадворов Г. Л. Дневник на екзекутиран.